1 май, Денят на труда, всички работници и служители по целия свят отбелязват деня като единство, солидарност и борбата срещу несправедливостта. В много страни по света, той е признат за официален празник.
На 1 май 1886 година в Чикаго е организиран масов работнически протест, известен като Бунтът на Хеймаркет. По онова време в американската организация „Рицари на труда“ вече членуват над 700 000 работници. На този ден в Чикаго е свикана обща стачка, която издига „утопичното“ искане за 8-часов работен ден. Стачниците за кратко време достигат 65 000 и властта е „под пара“. Полицията, подпомогната от агентите на „Национална детективска агенция Пинкертън“, напада мирния протест, стреля и ранява над 200 души и убива няколко от тях.
На 4 май е свикана демонстрация срещу полицейското насилие. Сблъсъците стават ожесточени. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. 1 май оттогава се чества като Ден на труда и на международната работническа солидарност.
За първи път опит за честване на 1 май у нас се прави през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. 1 май е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да чества празника всяка година. И след края на комунистическия режим през 1989 година, 1 май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви.
